1816 г. "година без лято": Как промяната на времето повлия на световната история?

бутони за споделяне

Всяка година отрицателното въздействие на човека върху климата става все по-очевидно. Катастрофата от топенето на ледниците, наводненията, горските пожари и много други негативни явления са възмездие за потребителското отношение към нашата планета. 1816 година може да бъде отличен пример. Този урок, незаслужен тогава от човечеството, трябва да ни накара да се замислим.

В цялата история на метеорологичните наблюдения 1816 г. е най-аномалната година. Ненапразно я наричат ​​„Година без лято“ – Европа и Северна Америка станаха жертва на силен упадък, който всъщност продължи не една, а три години и оказа сериозно влияние върху човечеството. Студовете бяха предшествани от друга сериозна катастрофа. През 1815 г. изригва вулканът Тамбора на индонезийския остров Сумбава. Това беше най-големият катаклизъм от този вид в човешката история. Изригването започна с експлозия, която се чу на 2600 км от островите. Количеството вулканична пепел и пара беше такова, че в радиус от 600 км от вулкана в продължение на три дни беше пълен мрак.

Четириметрова вълна цунами удря бреговете на остров Индонезия, носейки смърт и разрушения. Според скромни оценки самото изригване и последствията от него струват живота на 71 хиляди жители на архипелага. Това далеч не беше всичко. Огромно количество, което се издигна в атмосферата, предизвика ефекта на вулканична зима в Северното полукълбо, което отне още стотици хиляди животи в различни части на планетата в продължение на три години. Просто казано, през 1816 г. дългоочакваното лято в Северното полукълбо просто не идва. Изригването на Тамбора доведе до намаляване на средната годишна температура на въздуха с 2,5 градуса. Изглежда малко, но последствията бяха плашещи. Поради захлаждането през март пролетта не дойде и температурата в Европа и Америка си остана зимна (прочетете още: Най-сладките диви животни).

Юни и юли в по-голямата част от Европа бяха белязани от студове в някои страни, като Германия, придружени от силни бури, порои и градушки. Рейн излезе от бреговете си, наводнявайки огромни територии, Швейцария беше покрита със снеговалежи няколко пъти през лятото. Приблизително същите събития се случиха на северноамериканския континент, от Аляска до Панамския провлак. В продължение на три години Северното полукълбо не видя летни горещини, което доведе до провал на реколтата и глад. В края на лятото на 1816 г. цените на зърното започват да се повишават и до лятото на 1818 г. те се повишават повече от 10 пъти. Относително късмет в това отношение е Руската империя, която поради своята дължина не страда толкова много от катаклизма. Но закупените в Русия пшеница и ръж все още не достигаха.

Днес учените изучават събития като „Годината без лято“, за да разберат по-добре въздействието на природните бедствия върху околната среда и човешкото общество.

Изригването на вулкана Тамбора служи като напомняне за взаимосвързаността на системите на нашата планета и важността на готовността и устойчивостта в лицето на неочаквани събития.

„Годината без лято“ е забележително събитие, което оказа дълбоко влияние върху света. То е причинено от най-голямото вулканично изригване в записаната история, което доведе до необичайни метеорологични модели и провал на реколтата по целия свят.

Въпреки че причини широко разпространени трудности и страдания, то също така доведе до важен напредък в прогнозирането на времето и селското стопанство. Днес „Годината без лято“ напомня за силата на природата и необходимостта от готовност и устойчивост при неочаквани събития.

Получете безплатно всички най-нови актуализации направо във вашата пощенска кутия!