„Просто вторник“: защо вторият ден от седмицата ни тласка към стрес

бутони за споделяне

Точно така, днес е вторник. За щастие не понеделник, но по-голямата част от седмицата все още предстои. Ако изобщо става въпрос за уикенда, което е малко вероятно, защото вторник е безкраен. Сигурно вече е четвъртък, наивно се надяваш. Но не. Няма грешка, съдейки по календара. Четири дни до уикенда. Понеделник беше преди цяла вечност, а трябваше да е поне сряда.  Затваяряме очи, отворяме очи - не, пак е вторник. По дяволите, как му позволихме да стъпи отново толкова лесно? Защо този ден съсипва живота ни седмица след седмица?

Има подозрение, че само този, който е създал света в цялата му странност, знае отговора. Или Рут Огдън, психолог от университета "Джон Мурс" в Ливърпул, която изучава възприемането на изтичането на времето. Сигурна е, че причината да изпадаме в депресия във вторник е свързана с отношението към понеделниците. „За повечето работещи хора понеделник е най-натовареният ден“, обяснява д-р Огдън. „Денят, в който трябва да сортирате пощата през уикенда, да завършите работата, която беше отложена в петък, да определите плана за седмицата, да обработите много информация. В резултат на това понеделниците са дълги и уморителни - след това би било хубаво отново да си вземете почивен ден. Затова първата мисъл, която се събужда сутрин, е: Боже мой, какво е това, вторник?!

Според Огдън един от основните фактори за възприемането на времето са изпитаните емоции. В понеделник обикновено сме напрегнати и натоварени, а задачите се дават със скърцане – натрупването след уикенда изисква допълнителна мобилизация на ресурсите. Във вторник тъпото признание за безкрайността на работните дни се добавя към умората от понеделник, добавяйки нотка на разочарование към общото напрежение.

С възрастта положението ще става по-лесно, но определено не за вторник. „Възрастните хора често казват, че времето сякаш се ускорява за тях и всяка Нова година идва по-бързо“, потвърждава Огдън. Звучи като добра новина, но знаем – след Нова година неумолимо идва януари и – та-да! - февруари. И като сравним месеците с дните от седмицата, какво е вторник, ако не февруари? И празниците или уикендите, които всички очакват с нетърпение, ще минат незабелязано, а февруари и вторник никога няма да свършат. Въпросът е къде е справедливостта? Защо времето се ускорява, а във вторник неизменно спира? Можете ли да ми кажете, между другото, колко е часът? Не, сериозно?!

Надявахме се, че д-р Огдън ще даде научна следа или ще предложи начин за сключване на мир с вторниците, така че да не увехнем всички тук в разцвета на силите си. Но, уви, вместо радикални методи или магическо хапче, тя (изненада!) предлага информираност. Лично аз съм съгласен, че всеки ден е вторник, само за да забравя за осъзнатостта.

„Практиката на внимателност е много полезна, тъй като намалява изкривяванията в реално време, на които мозъкът е способен“, пише Огдън. - Основното тук е да се отпуснете, по всеки познат начин, да намалите броя на извършените действия и да забавите дишането си. Премерената скорост на вдишване и издишване създава впечатлението, че времето тече по-бързо, отколкото е в действителност. Интересна тактика, която за съжаление е подходяща само в определени ситуации, например при сравнително кратки и неприятни медицински процедури, а не при осемчасов работен ден.

Много по-примамливо е другото предложение на Огдън, ребрандирането във вторник. Обикновено планираме развлечения за края на седмицата, но кой им пречи да ги разпределим и по-рано? Като оставяме зейнала празнота между безнадеждността в понеделник и проблясъка на надежда в четвъртък, ние подсилваме естествената тенденция на вторник към мрак. Д-р Огдън съветва да осмислим този ден, като включим нещо приятно в графика: кино, бар с приятелки или разходка в парка. Да, от това работните дни няма да намалеят и понеделниците ще продължат да смразяват кръвта ни. Но вторник вече няма да е чисто мъчение, ако добавите към него атрактивни гарнитури.

Получете безплатно всички най-нови актуализации направо във вашата пощенска кутия!